Околностите

Габрово

Град Габрово е разположен по двата бряга на река Янтра, в северното подножие на Средна Стара планина (на 220 км североизточно от София и 46 км югозападно от ВеликоТърново). Възниква през средните векове като стратегическо селище в близост до старопланинските проходи, което води до развитие на търговията и занаятите - в началото на ХІХ тук са практикувани повече от двайсет занаята – гайтанджийство, абаджийство, кожарство, чакръкчийство, дърводелство, ковачество (налбантство), грънчарство, бубарство и др.

За гостите и многобройните туристи градът е преди всичко столица на хумора, присъщ на пословичните с пестеливостта си габровци;

Забележителности:

• Домът на хумора и сатирата – единственият подобен в света
• Етнографска експозиция „Градски бит в края на ХІХ век“ - в оригиналната Дечкова къща – посетителите могат да си направят ретро снимки с възрожденско облекло
• Априловската гимназия – наречена на основателя си Васил Априлов – виден възрожденски просветител и книжовник, създадена на мястото на Габровското взаимно училище – първото новобългарско светско училище /1835 г./ В нея е уреден Националният музей на образованието.
• Исторически музей – с находки от палеолита, открити в пещерата Бачо Киро
• Часовниковата кула /1835 г./
• Църквата „Света Богородица” /1865/
• Байов мост /1855 г./
• Паметникът на Рачо Ковача (митичният основател на града), издигнат на скала в река Янтра
• Планетариум
• Етнографски музей на открито Етъра – на 8 км южно от Габрово, край бързоструйна рекичка – единственият подобен музей в Югоизточна Европа – пресъздава архитектурата, бита и занаятите във вида, в който са съществували през Възраждането. Наречен е на старото име на река Янтра и е оформен като типично възрожденско балканско занаятчийско селище с чаршии и дюкяни, фурни и работилници, воденици, валявици и тепавици, мостчета и чешми, часовникова кула и уютни къщи.Всички занаятчийски работилнички са действащи,представени са около 20 типични за Габровския край занаята. Туристите могат да се насладят и на току-що изпечени хрупкави домашни симити и пърленици.
• Историко-архитектурен резерват - село Боженци – на 16 км. източно от Габрово, сгушено в малка котловина. През 1964 г. Боженци е обявено за архитектурно-исторически резерват и е част от културните паметници на Юнеско.Запазени и реставрирани са къщи с неповторима възрожденска архитектура. Всяка година през лятото се организира изложба-базар на произведения на изкуството.
• Соколски манастир „Св. Богородица“ - на 9 км. югоизточно от Габрово. Манастирската църква е една от първите, строени през Възраждането, а в двора през 1865 г. е изградена от Уста Колю Фичето осмостенна каменна чешма с 8 чучура – тя е с формата на кубе и заедно с кръста е висока 5,4 м. През ХІХ век манастирът е просветно средище с килийно училище и център на национално-освободителните борби в района.
• На 22 км. югозападно от Габрово, на билото на Шипченска планина, се намира местността Узана-популярен зимен курорт,предлагащ ски писти.
• На около 20 км от Габрово, близо до град Севлиево, се намира мотополигонът „Горна Росица“ – най-модерният в Европа, на който могат да се наблюдават състезания по мотокрос.
• В района има язовири /„Александър Стамболийски“, Богатово/ с оформени бази за отдих и спортен риболов, каране на ветроходни лодки, сърф, водни ски и др.
• На около 20 км. от Севлиево, високо в планината, се намира Батошевският мъжки манастир „Успение Богородично“ – основан през ХІІІ в. по време на българския цар Михаил Асен. Забалежителен е дърворезбованият иконостас, сътворен в духа на тревненската школа. През Възраждането манастирът е значимо духовно и просветно средище, където са учили Бачо Киро, Ангел Кънчев, отец Матей Преображенски /Миткалото/ и др.
В центъра на село Батошево има още един манастир – девически - „Въведение Богородично“.

ТРЯВНА се намира в северното подножие на Тревненския Балкан – Средна Стара планина, и е разположен край живописната Дряновска река. /на 22 км. източно от Габрово, 17 км. южно от Дряново и 42 км. югозападно от ВеликоТърново/. Отличните климатични условия – изключително чистият въздух и здравословният климат, са допринесли за утвърждаването му като известен климатолечебен планински курорт.

Селището възниква около ХІІ в. Според местните легенди по време на царуването на Асеневци в района били построени три църкви на три различни места. Най-малкият брат, цар Калоян, издигнал църквата „Св.Архангел Михаил“ най-далеч от Търново -в местността Тръвна, където се намирали царските пчелини. Постепенно край църквата се оформило цяло селище от малки къщички.Особен духовен и стопански разцвет селището достига през Възраждането и се превръща във важен занаятчийски център – гайтанджийство, абаджийство, копринарство, килимарство и най-вече – строителството и художествената архитектурна декорация. Тогава се създава и Тревненската художествена школа, чиито представители творят забележителни дърворезби и иконописи. В Трявна са живели видният общественик и писател Петко Р. Славейков и синът му, големият български поет Пенчо П. Славейков.

Градът притежава оригинален архитектурен облик и е сред малкото български градове с почти запазена селищна структура от епохата на Българското възраждане /ХVІІІ – ХІХ в./ Уникалните възрожденски сгради, характерните дворове и улички определят града като забележителен паметник на културата.

Забележителности:
• обявената за архитектурно-исторически резерват старинна част на града
• Тревненският площад – едно от най-високите постижения на възрожденското градоустройство – заобиколен от сгради, различни по големина, етажност, предназначение и архитектура, съхранени и до днес. Там се намират Часовниковата кула /1814 г./, висока 21 м., дюкяните, каменния (Гърбавия) мост /1844 г./, църквата „Св. Архантгел Михаил“ с великолепния си иконостас, владишкия трон и кръста от палисандрово дърво с 12 резбовани библейски сюжета
• Школото – старото тревненско училище – днес с постоянни и временни експозиции на платна и дървопластики.
• Калинчевата къща /1830 г./ – с експозиция от картини на над 80 известни български художници
• Къща-музей Иван Попдимитров – в нея е разположена постоянна изложба на скулптури, пластика и живопис.
• Даскаловата къща/ 1804 г./, превърната в музей на българското дърворезбарско и зографско изкуство – определяна като връх в развитието на симетричната планова композиция на тревненската къща. Вътрешността на къщата изобилства с оригинални детайли. Впечатляващи са изключителните дърворезбовани тавани, а също така и вратите, долапите, стените и колонките – също с резбарска украса. Характерните за тревнеските къщи ъглови прозорци, оригиналните огнища, миндерите и др. създават уюта и задушевната атмосфера на българската къща от началото на ХІХ век.
• Музей „Тревненска иконописна школа“ - експонирани са над 160 оригинални икони от забележителни майстори-зографи от ХVІІ -ХІХ век, представители на Тревненската живописна школа.
• Райковата къща /1846г. / -с етнографска експозиция
• Къщата на поп Ангел /ХVІІІ в./ - най-старата в града

ПЛАЧКОВЦИ – на 7 км. Югоизточно от Трявна – климатолечебен планински курорт в северното подножие на Шипченска планина. В землището му се намира скалният феномен Виканата скала

ДРЯНОВО – намира се в Средния Предбалкан, разположен амфитеатрално по двата бряга на Дряновска река.

Районът е бил населен още от древността, за което говорят следи от селищен живот на траки, римляни, византийци, българи. Предполага се, че името е свързано с дряновото дърво, широко разпространено в околностите. През Възраждането Дряново е оживен занаятчийски, търговски и пазарен център, известен с майсторите си строители и резбари. Тук е роден Никола Фичев /Уста Колю Фичето/ - един от най-големите майстори-строители и архитекти от епохата на Възраждането.

Забележителности:
• Музей „Колю Фичето”
• Църквата „Св.Никола” – трикорабна, с характерния фичевски елемент във фасадата – върнообразният кобиличен фронтон
• Икономовата къща – красива и изящна, в нея е уредена експозицията "Икони от Дряновския край ХVІІ-ХІХ в."
• Дряновската чаршия - със запазени възрожденски къщи с дюкяни
Църквата „Св. Троица” /1897г./
• Часовниковата кула
• Лафчиевата къща /1840г./ - впечатляваща с еркерно надвесените етажи и образец на старопланинска дървена къща.
Дряновски манастир „Св. Архангел Михаил“ /4 км от Дряново и 32 км отВТ/, в пролома на Дряновската река. Основан е в началото на ХІІ в. и в многовековната си история неведнъж е бил разрушаван и опостушаван от турците. Това е една от духовните крепости на българина, където той намира убежище в мрачните години на турското робство. Тук, в манастира, двама велики родолюбци, Васил Левски и Матей Преображенски, изграждат главната база за подготовка на народния бунт в Търновски революционен окръг. През пролетта на 1976 г., когато избухва Априлското въстание, в манастира се пише една от най-героичните страници в борбата за национално освобождение. 200 четници, водени от Поп Харитон и народния учител Бачо Киро, се защитават, обкръжени от башибозушки потери и редовна турска войска. След ожесточени боеве манастирът е разрушен и опожарен, а четата – разбита.
• Западно от Дряновския манастир се намира пещерата Бачо Киро. Образувана е от водите на Дряновската река, известна е с археологическите си находки от праисторическо време: кости от пещерна мечка и древен човек, кремъчни и костни оръдия на труда, керамични съдове и др. Пещерата представлява сложен лабиринт с обща дължина на галериите около 2400 м.особено красива с калцитните си образувания е Приемната зала. По северната стена на залата се виждат разрези на черупки от миди, охлюви и др. морски животни, обитавали преди 100 милиона години древно море.
• Антично селище Дискодуратера - на 15 км. Северозападно от Дряново, край. Село Гостилица - датира от ІІ век. Като едно от главните тържища в Долнодунавските провинции, крепоста е била важна транспортно-търговска станция по пътя към Никополис ад Иструм. Има следи от антична митница.

Велико Търново

Велико Търново
Велико Търново е красиво разположен върху и около историческите хълмове Света гора, Царевец и Трапезица, сред които живописно се вие река Янтра, по чиито брегове са сякаш накацали една над друга търновските къщи. Днес Велико Търново е светиня за всички българи и вълнуващо откритие за онези, които за пръв път се докосват до вълшебството на този град-история.
В периода ХІІ-ХІV век, след въстанието на Асен и Петър, когато е отхвърлено Византийското владичество, Търновград е провъзгасен за столица на българското царство и става символ на българската държавност, величие и мощ.
С падането на България под турско иго блестящият културен и стопански възход на престолния град помръква за векове наред; и все пак българският дух е опазен, съхранен и оцелява.
В годините на българското Възраждане във Велико Търново процъфтява търговията, развиват се занаятите, строят се красиви къщи, обществени сгради, църкви. Старата българска столица се превръща в един от основните центрове на борбата за църковна и национална независимост.
След Освобождението тук се поставят основите на новата българска държава. През 1879 г. във Велико Търново заседава Учредителното събрание и е приета Първата българска конституция, останала в историята под името Търновска. На 17.04.1879 г. се провежда Първото Велико Народно събрание за избиране на държавен глава. На 06.09.1885 г. тук е взето решение за признаване на Съединетието на Княжество България и Източна Румелия. На 22.09.1908 г. е провъзгласена Независимостта на България.
Всяко кътче във Велико Търново е история; всяка разходка из града ни връща назад във времето – към славата и величието на Второто българско царство, към тежките дни на вековното робство и поругаването на българския дух, към възраждането на следосвобожденска България.
Много и впечатляващи са културно-историческите паметници във Велико Търново. Някои от тях са дело на големия възрожденски строител Уста Колю Фичето:
• Църквата „Св.Св. Константин и Елена“/1872-1874/ - по неповторим и уникален майсторът обединява църквата с камбанарията;
• Църквата „Св.Св. Кирил и Методий“ /1861/,
• Къщата с маймунката – наречена така, заради фигурата на седяща маймунка на фасадата й. Построена е през 1849 година за богат търновски търговец
• Ханът на Хаджи Николи – един от най-интересните архитектурни паметници, построен през 1858 година за търновския търговец Хаджи Николи
• Конакът /днес Музей „Възраждане и учредително събрание“/. Сградата на конака е свързана с важни исторически събития непосредствено преди и след Освобождението. През 1873 г. тук е разпитван заловеният от турците апостол Васил Левски. През 1876г. След потушаване на Априлското въстание в сградата на конака е заседавал турски съд, съдил видни революционери – Бачо Киро, Цанко Дюстабанов и др.; през 1877 г. Пред конака търновци приветстват руските освободители. След Осбовождението през 1879 тук заседават Учредителното Събрание и Първото Велико Народно събрание.
Други забележителности:
• Самоводската чаршия - самобитна и носеща полъха на някогашно Търново; типична възрожденска улица със занаятчийски работилнички, дюкянчета и специфичните със своята архитектура търновски къщи
• улица "Гурко" – старинна и романтична е атмосферата на улица Гурко, с множество, сякаш надвиснали една над друга възрожденски къщи, отразяващи се в криволичещата покрай тях Янтра.
• Сарафкината къща /1861/ - откроява се със забележително архитектурно оформление, особено интересна с етнографската експозиция „Народното изкуство във великотърновския край“.
• Стамболовият мост / 1890-1898/, от който се вижда отразения в реката град
• Паметникът на Асеневци – преминавайки по прочутия Стамболов мост се стига до внушителния паметник на Асеневци, издигнат през 1985 г. в чест на 800-годишнината от въстанието на Петър и Асен и провъзгласяването на Търново за столица на Второто българско царство;
• Монумент Майка България – в центъра на Търново, посветен на загиналите в четирите войни, открит на 06.05.1935 г.
• Паметникът на Велчовата завера
• Паметникът на обесените през 1876 година въстанници начело с Бачо Киро
• Затворът-музей – мрачна сграда, специално построена за затвор от турската власт през 1862– в нея са били затворени и изтезавани борците за свобода Васил Левски, Филип Тотю, Стефан Караджа, Бачо Киро
• Регионален Исторически музей
• Археологически музей
• Музей Нова история
• Къща-музей „Петко Рачев Славейков“
• Къща-музей „Емилиян Станев“
• Църквата „Рождество Богородично”
• Църквата „Свети Никола”
• Църквата „Св.св. Петър и Павел“ е с богата стенописна украса; в нея около две години е служил българският патриарх Евтимий Търновски; след падането на града под турска власт през 1393 г. тук е била преместена бългаската патриаршия и цялата патриаршеска библиотека.
• Църквата „Св. Четиридесет мъченици“ - един от най-популярните средновековни паметници у нас; издигната в чест на голямата победа на българите над византийците при Клокотница през 1230 г; през ХІІ-ХІV в. тя е една от най-красивите и богати църкви на царството; по време на турското иго е превърната в джамия, стенописите са замазани с вар, иконите и иконостасът – изгорени;
• Църквата „Св. Димитър“ – тук е обявено въстанието на болярите Асен и Петър против византийското владичество и по-късно са коронясани владетелите на Второто българско царство Асен, Петър и Калоян;
• Архитектурно-музеен резерват Царевец – на хълма Царевец се е намирала централната част на средновековния град; и днес могат да се видят Царският дворец и Патриаршията, има следи от многобройни жилищни сгради и средновековни църкви. В най-високата точка на хълма се извисява Патриаршеската църква; в югоизточния край се намира Балдуиновата кула – според преданието това е лобното място на император Балдуин Фландърски, пленен от цар Калоян през 1205 г. в битката при Одрин
„Царевград Търнов - звук и светлина“ - гранзиозен аудио-визуален спектакъл, провеждащ се на хълма Царевец;драматична музика, разноцветни светлини, лазери и църковни камбани ни потапят в историята на старата столица и разказват за славата на Второто българско царство, за годините на турското иго, за революционното движение и Освобождението
• Хълмът Трапезица се издига на северозапад от Царевец, на десния бряг на река Янтра. По време на Второто българско царство крепостта била наричана „славният град Трапезица“. Укрепена със здрави крепостни стени, тя също е била плътно застроена със жилища; издигнати били 17 храма; в тази крепост е бил разположен манастирът „Св. Иван Рилски“;
• Хълмът „Света гора“ - през ХІІ-ХІV век е един от най-значимите културни и духовни центрове в Югоизточна Европа – седалище на Търновската книжовна школа. Днес на „Света гора“, там където някога е развивана богата книжовна дейност, се намира Великотърновският университет „Св.св.Кирил и Методий“.
• Манастири – четиринадесет са запазените днес и действащи манастири в района на Велико Търново; развалините на още десетки могат да се открият по хълмовете около града. Повечето от тях са от времето на Второто българско царство;